When I met with Vladislav, it already felt as if we knew each other. He is open-hearted and generous not only in words, but in deeds. He uses contemporary states and ideas, expressed through words that do not lose their meaning with time but perhaps grow stronger and more seasoned. Sometimes I wonder how he manages to preserve all the sides of his personality: so social, communicative and open to the new, and so personal.
the river will run in another direction
the fishermen with their boats will come next
and further on the drowning men with the floats:
in that sunday afternoon
some two are walking embraced on the shore
not knowing of any consequences
реката ще тръгне в друга посока
всички рибари и лодки ще я последват
след тях удавниците и спасителните пояси:
в този неделен следобед
двама вървят прегърнати по брега
без да подозират за последствията
rats gnaw the dusk
for the sunrays
to enter
she’s not coming back in the room
wait for her somewhere else
some dry spot or a shelter
for your eyes to meet
for your hands to wind up
like snakes in the shade
of a tombstone
плъховете изгризват мрака
за да влязат
лъчите на слънцето
тя няма да се върне в стаята
чакай я на друго място
сушинка някаква заслон
където да се срещнат очите ви
ръцете ви да се сплетат
змии в сянката на
гробищен камък
people set off in a silence
and the room remained barren
but later again they pricked in
shouts and trumpets
the tears sucked into the ground
the laughter amid the bricks
and afterwards the room
again barren
the janitor entering boldly
with bucket and clout
‘cos she thinks it ain’t right
a dead man to be brought
in a dirty room
тихо си тръгвали хората
и стаята празна оставала
после шумно я населявали
с викове и тромпети
сълзите в пода попивали
смехът между тухлите
след това стаята
пак я опразвали
чистачката влизала бодро
с парцала и кофата
щото не било прието
мъртвец в мръсна стая
да внасят
wait for me there
to keep the place dry
it’s a mound for a many-a-men
and water should not soak in:
bones will swell up
the legs will move on
the hands will grab
and just like that could
drag you down
in the mound
остани там
да им пазиш сушина
това е могила
пълна с кости на мъжове
вода не бива да попива:
костите набъбват
краката се движат
ръцете грабят
току-виж те дръпнали
долу в могилата
come back alone without the dog
and other conventions
this home now deprived of all noises
the walls tumble down
there’s not many space for the body
soon it will lessen
a nest in the attic
to live anew
like a swallow
may be you have never expected
that this may happen
to a beloved woma
върна се сама без кучето
и другите условности
този дом сега е лишен от шумове
стените падат
място не остава за тялото
скоро тя ще си свие
гнездо на тавана
и ще заживее в него
като лястовица
едва ли някога си допускал
че това ще се случи
с любимата ти жен
the kicking of the leaves in the park
is a lingering childhood ritual
now i do it solely
when i am quite sad:
i go to the park
and kick kick kick
the damn leaves
and then it all lightens
except for the pain in the tendon
staying to spend the night with me
like a true sentry
ритането на листа в парка
е ритуал останал от детството
сега го правя само когато
ми е много тъжно:
отивам в парка
и ритам ритам ритам
проклетите листа
после олеква
само болката в сухожилието
остава през нощта с мен
като верен страж
in a few drinks
his head heads for the floor
to feel that hardness
felt way back
in the childhood
at pressing his forehead
against the dim window
след няколко питиета
главата му поема към пода
за да усети онази твърдост
която усещаше
в детството си
допирайки с чело
изпотения прозорец
a girl is gathering flowers
and by an error she picks up the summer
момиченце бере цветя
но погрешка откъсва лятото
on the map i mark it
with pins
she has bred
like my fears
of not finding her
на картата я отбелязвам
със топлийки
размножила се е
като страховете ми
че няма никога да я открия
the elevator with a woman
first night of the baby
last—of the deceased
always someone who coughs
в асансьора с жена
първата нощ на бебето
последната на мъртвеца
все някой ще се изкашля
our silence
splits the room in half
each of us lives
in his own part
rife with cannibals and wild goats
мълчанието ни
разцепва стаята на две
всеки живее в своята половина
пълна с човекоядци и диви кози