Empty spaces
sometimes they aren’t here, the living aren’t here,
scattered on the stones, we ask the ones coming:
where are you going, do you think that’s you,
each skeleton grows silent, bypassed beds,
stuffed with clothes, someone was dying here,
they never found him, he vanished, like the cold,
he dispersed, like the light,
the space remains uncrammed and everything is hanging—
there’s no need for you to come, everything is hanging in here, and someone’s asking:
are there any cigarette butts, is there any stepping on electric bulbs,
where are these former people.
the best generation remained here, the one drinking from ice,
the real sky; the leaders were here, and then
dust.
it cannot be cleaned,
this dust will never be cleaned.
Празни места
понякога ги няма, живите ги няма,
пръснати по камъните, питаме идващите:
къде отивате, мислите ли, че това сте вие,
онемява всеки отделен скелет, подминати легла,
натъпкани с дрехи, тук някой е умирал,
никога не го откриха, изпари се, подобно на студ,
пръсна се, подобно на светлина,
пространството остава ненатъпкано и всичко виси –
няма нужда да идвате, тук всичко виси и някой пита:
има ли угарки, има ли стъпване по електрическите крушки,
къде са тези бивши хора,
тук остана най-доброто поколение, пиещото от леда,
истинското небе; тук бяха водителите, а после
прах.
не се чисти,
този прах няма никога да се изчисти.
Departures
sometimes we stay indifferent,
we don’t know anyone in our rooms,
and then we’ll sag in our chairs,
pieces of lard, unfinished works of art,
running prisoners, crashed
jet-fighters, one day they’ll come,
and help, they’ll draw our bodies
with leather, they’ll put us on a stretcher,
and only mud will be left from us—
we reach out for a forbidden book
and read to our executioners:
don’t look for us anymore—our answer
is of no significance—light knows the answer,
whenever we discover it, it’s still a possibility
to stay here, unspoiled, and then
we’ll travel, we won’t look at the writings
on the walls, we’ll remain thin pieces,
nailed in the rooms, and when they find us,
they’ll see our dreams, our experiences
and deaths, unapproachable, motionless,
mud figures.
Заминаващи
понякога оставаме безразлични,
никого не познаваме в своите стаи
и после ще увиснем на столовете си,
парчета мас, незавършени творби,
бягащи затворници, катастрофирали
изтребители, някога ще дойдат те
и ще помогнат, ще нарисуват телата ни
с кожи, ще ни сложат на носилка,
а от нас ще остане само кал—
протягаме се към забранена книга
и четем на нашите палачи:
повече не ни търсете—нашият отговор
е без значение—светлината знае отговора,
когато я откриваме, все пак е възможност
да останем тук, непокътнати, а после
ще пътуваме, няма да гледаме надписите
по стените, ще останем тънки парчета,
заковани в стаите, а когато ни открият
ще видят нашите сънувания, преживелици
и умирания, недостъпни, неподвижни
фигури от кал.
