industrial smog
outlines of botched
urbanization
like the palm of a fortune teller
the meaning descends on a rope to
your eyelashes and it is as if you are on
the verge of crying
but please don’t
the subtext encapsulates the significant
the text hardly hints at it
the rest we will talk about without writing
down words
I love you satisfyingly easily
you are blindingly distant
I attract you
you repel me:
such simple rules of
mechanics
индустриална мъгла
контури на сгрешено
градоустройство
като на длан на гледачка
смисълът се спуска по въже върху
миглите ти и сякаш си готова да заплачеш
но моля те недей
подтекстът капсулира значимото
текстът едва го разкрива
останалото ще разкажем без да записваме думи
обичам те задоволително лесно
ти си ослепително далечна
аз те привличам
ти ме отблъскваш:
толкова прости закони на
механиката
I shall have to dig
deep,
continuously,
deliberately
and mainly within myself
alone and cruel
like a mole
in scholastic formulas
along impassible ellipses
and in closed circles
under the smooth surface of
the soul
(corrosive and painful when searching
is every unexpected contact with
the hour of light).
finally to reach
the peelings of
the rotten acorns of
life -
life, which is not a dream,
but revelation
(Αποκάλυψις)
I shall write poems
I shall go it alone.
ще трябва да дълбая
дълго,
продължително,
умишлено
и главно в себе си.
самотен и жесток
като къртица
във схоластични формули
по елипси непроходими
и в кръгове затворени
под гладката повърхност на
душата
(разяждащ и болезнен е за търсенето
всеки допир неочакван със
часа на светлината).
за да открия най-накрая
обелките на
жълъдите гнили
на живота –
животът, който не е сън,
а откровение
(Αποκάλυψις6).
ще пиша стихове
ще самотея…